25 февруари 2018

КИНО МИСТЕРИКА - епизод 12 (25.2.2018)

Започвам с едно много добро късометражно филмче на ужасите. Краят е доста брутален.

"The Mime" (2017)



Следва една доста забавна пародия - ако виртуалният асистент Siri се беше появил (появила ?) през 80-те.



Накрая, редовният трейлър. Той е за филма "The Osiris Child: Science Fiction Vol. 1" (2017) Космически кораби, лазерни пистолети, извънземни...какво искаш повече от една фантастика.

24 февруари 2018

Енергийните вампири

Така наречените предполагаеми "енергийни вампири" са подобни на вампирите пиещи кръв. Те обаче се "хранят" с енергията на хората. Науката официално не признава съществуването на такива хора или нечовешки същества, така както не признава и кръвопийците. Но аргументите за това, че и едните и другите са реални, не са малко, макар засега да не са категорични.

Медицината откри някои болестни състояния при човека, които много приличат на класическия кръвопиещ вампиризъм. Освен това има видове животни хранещи се с кръв (прилепът-вампир е най-известният пример). В легендите на множество народи от различни континенти се срещат същества лочещи човешката кръв. И не на последно място дори и днес има случаи, които сякаш са излезли от най-страшните митове. Не случайно в "Мистерика" имам отделен таг посветен на този феномен:


Същото е положението и при енергийните "събратя" на класическите вампири. По цял свят има легенди описващи подобни същества. Наименованията им в Индия, Китай и сред северноамериканските индианци са различни, но на практика са твърде идентични. Случайност ли е това съвпадение? А нима ние самите не сме го изпитвали? Понякога се чувстваме необяснимо "изцедени", обезсилени без видима причина - не сме се натоварвали (физически или психически), не сме правили нищо, което да ни изтощи. Понякога това се случва след среща с определени хора, друг път без да има никого наоколо.

Това последното говори за два типа "енергийни вампири" - хора, като нас, но с "допълнителни способности" и изцяло паранормални същества.

Да започнем първо с хората. Аз самият съм се срещал с такива личности. Те те изморяват и изтощават със самото си присъствие. Не става въпрос за изтощението, което се получава, когато някой те "натовари" с проблемите си. Това е психологически феномен, който е добре известен и често се случва. Става въпрос за необяснима умора несвързана с приказките на човека, още повече, че не е задължително да е кофти личност. Понякога "енергийните вампири" са усмихнати и приятелски настроени хора (макар че в повечето случаи е точно обратното). Това ни навежда на следващия въпрос - съзнателно или несъзнателно го вършат? Спори се по въпроса, а и е възможно да има и от двата вида. Някои хора вероятно не съзнават, че изсмукват енергията на околните, както примерно всички ние дишаме без да се замисляме за това, просто подсъзнанието ни се грижи дробовете ни да вдишват и издишват въздух. Изглежда обаче има и енергийни вампири, които много добре знаят какво правят. Те нарочно търсят контакт с нас. Случвало ли ви се е да ви заговори напористо някой непознат на улицата? Не иска пари, не изглежда като клошар, не иска нищо конкретно, просто поддържа разговор. Но в същото време започвате да не се чувствате добре. Вероятно сте попаднали на осъзнат енергиен вампир.

Често пъти "изсмуването" започва след улавяне на погледа. Енергийните вампири търсят контакт "очи в очи".

Друго което поне на мен лично ми е интересно при хората-вампири е дали "енергийният вампиризъм" се предава по наследство, така както цветът на кожата и очите примерно, раждат ли се такива? Или всеки може в един момент от живота си да стане енерго-вампир, така както ставаме вегетарианци например?

Другият вид "енергийни вампири" определено не са хора. Те често пъти са някакви невидими ефирни създания, макар че има случаи, при които могат да бъдат мернати поне за малко. Често пъти това се случва на границата на съня. Дори наскоро една дългогодишна читателка може би се сблъска с нещо подобно в нова квартира при детето на хазяйката си. Ето цитат:

Преди малко опитвах да преспа детето на няколко пъти. Майка му я няма и ще се прибере утре вечер. Оказа се, че детето се бои от мъж в черно, с дълъг нос, жълти светещи очи, щръкнала черна коса, остри черни зъби на фона на бяла уста и този пич прави гротескни пози и физиономии. Тя не знае, защо се бои от него и той, какво иска, въпреки, че го е питала. Пича се появява, когато тя се унесе да спи - независимо светло ли е или тъмно и дали майка и е в близост.

И при нечовешките енергийни вампири има много въпроси без отговор. Най-важният е какво всъщност са те? Демони, духове на починали хора (ако приживе си бил енергиен вампир, оставаш ли такъв и след смъртта си), същества от други измерения?

Спори се и каква точно енергия попиват. Според някои няма значение, според други тези вампири предпочитат хора под въздействие на негативни емоции - страх, гняв и т.н. Освен това се прилепят към слаби психически, лабилни хора.

Накрая искам да спомена и за средствата за предпазване от енергийни вампири. Твърди се, че кварцовите кристали предпазват както от хора, така и от не-хора, енергийни вампири. А читателката, която споменах по-горе ми каза, че кестените също помагали.

"Кестените са много силни в това отношение и след като дадох на детето да стиска кестенче - то се успокои и заспа най-после."

За основа на настоящата статия послужи този материал, макар че моите допълнения са доста:

The Strange World of Energy Vampires




23 февруари 2018

Читателски истории

Действието и на двете истории се случва в София.

Загуба на време

Първата история ми се случи през 1989 г. през лятото, края на юни или началото на юли. Бях студентка и бях на изпит от лятната сесия в ТУ (тогава все още ВМЕИ). По принцип имах навик да се явявам от последните, но този път имах много малко дни до следващия изпит и да не губя половин ден в чакане, отидох и се явих първа. Взех изпита. Изпитът започна около 8:00 часа, аз съм излязла от аудиторията някъде преди 10:00 ч. Вместо да тръгна в посока да се прибирам, кой знае защо тръгнах по шосето към "Младост" пред Лесотехническия институт, където даже няма тротоар. Какво съм правила след това не знам, следващият ми спомен е от 12:00-12 и нещо часа. Бях на Орлов мост пред подлеза, пред бившия хотел "Царевец" (сега е някаква банка) и набирах номер по уличен телефонен автомат с монети (тогава имаше такива). Обадих се на познат да се похваля за взетия изпит. Какво съм правила и къде съм била през тези два-три часа между тръгването по шосето и стигането до Орлов мост и досега не знам. Не знам и как съм стигнала от шосето за "Младост" до Орлов мост – дали съм вървяла пеша, в какъв автобус или трамвай съм се качвала и т.н. Историята прилича на загуба на време.

Странният изпит по кормуване

Историята се развива през 1998 г., в първата половина на октомври, май беше 9 октомври. Бях на изпит по кормуване и много се притеснявах, защото определено не можех да карам добре. Взех листовките и дойде ред да се качваме в колата за кормуването. С мен се паднаха две млади момчета, доста наперени, явно можеха да карат. Аз помолих да седна първа на изпит, с идеята да не ме сравняват с явно по-можещите момчета. Направо с ужас хванах кормилото и скоростния лост. И тогава стана чудото. Сякаш нещо или някаква сила започна да ми движи ръцете. Имах чувството, че съм като в някаква мъгла и нещо плавно и внимателно извършва с ръцете ми точно каквото трябва. Спряхме на едно кръстовище, пропуснах една баба да мине, после продължих без да ми гасне колата или да объркам скоростите. Изпитващият ми помогна да заобиколя някаква голяма боклукчийска кола, която се яви ненадейно по пътя. После пак нещото ми задвижи ръцете. Карах или по-точно нещо караше чрез мен по малките улички, които следваха. Катаджията ми каза да спра. Паркирах много успешно пак с помощта на нещото. Взех шофьорския изпит, получих книжка. След изпита бях в някаква тиха еуфория, известно време отново като в мъгла. Към вечерта се почувствах много изтощена. На другия ден бях болна, развих бронхопневмония. Нещото сякаш си беше взело данъка като ми изцеди енергията и силите. Въпреки, че имам книжка, никога повече не съм карала кола. И досега си мисля, че сякаш някаква сила взе изпита по кормуване вместо мен.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Читателска история - полтъргайст, зла сянка, странен човек (Бусманци)




Две читателски истории от Панагюрище - полтъргайст и светещи очи




Читателска история - Мистериозни огнени кръгове (Пловдив)

22 февруари 2018

Чудовища в тунели и пещери - част VIII

Всички описани до тук "подземни чудовища", независимо какво всъщност са, са с хуманоидни фигури. В последната статия от поредицата ще стане въпрос за друг вид същества.

Има история, че през 70-те години на ХХ век комунални работници преглеждали тунелите на канализацията под Токио, Япония, когато попаднали на нещо странно. Това била гигантска паяжина, в която се виждали умрели хлебарки, трупове на плъхове и дори скелети. Паякът или паяците, изплели тази мрежа, не били там, но насред паяжината имало тунел / фуния - сигурно сте виждали на малки паяжини как паячетата си правят такова убежище. Тази фуния била около 25 сантиметра, от което може да се заключи, че и самият паяк е бил около 30 сантиметра голям.

Гигантските паяци не са единствените твари, които обитават каналите под Токио - знае се, че там има и много плъхове. Всъщност това може да се каже за всеки голям град по света, разликата при японската столица е, че нейните плъхове са гигантски. Работници слизащи под земята разказват, че са виждали такива с размерите на котка и дори на средно голямо куче.

Източник

Това ме подсети за една по-стара статия в блога. Ето я:

Гигантски плъхове нападат Южна Африка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Цуробе Отоши - гигантската глава от Япония

21 февруари 2018

Първите британци са били черни

Суперинтересно откритие, винаги съм казвал, че историята е пълна с ирония (а и самият живот всъщност).

Човекът от Чедър е най-старият намерен цял скелет във Великобритания. Открит е през 1903 година. Неговата възраст се оценява на около 10 000 години. Това го причислява към първите трайно заселили се хора на британските острови. Във Великобирания археологически разкопки са установили, че хора са живели още преди 40 000 години. След това първо преселение е имало поне още няколко вълни. Всички те обаче са изчезнали или са били принудени да се върнат обратно в континентална Европа зарази промени в климата към по-лошо. Така до преди около 11 000 години, когато се заселва първата устойчива група, нейни наследници са останали и до днес - около 10 процента от настоящите граждани на UK носят гените на тези първи британци..

Благодарение на новите технологии от "човекът от Чедър" е извлечен и анализиран ДНК материал. Резултатите са интересни. Този индивид е имал сини очи, къдрава коса и....тъмна кожа. И най-странното от всичко не е комбинацията сини очи / тъмна кожа (има такива чернокожи и днес), най-странното е, че лицето му всъщност е с европеидни черти. Днес няма такова съчетание. Друго интересно - този човек не е имал ензима, който разгражда млякото и млечните продукти при възрастните индивиди. Това е характерно за много от древните хора - те са можели да пият мляко само като сукалчета. Яденето на сирене, мляко и кашкавал е сравнително ново нещо - телата ни са способни да го правят от едва няколко хиляди години.


Източник

И какво се оказа сега?! Ултра националистите искат да изгонят "чернилките" от Велокобритания, но май белите трябва да си ходят....

20 февруари 2018

Чудовища в тунели и пещери - част VII

Следващият случай е от Скайомиш, Вашингтон и по-специално от планините Каскейд, където се намира дълъг стар изоставен ж.п. тунел. От години се носят легенди, че той е обитаван от страшно същество. Тези истории привличат много хора към мястото. Човек на име Дейв е бил един от тези търсачи на силни усещания. Той отишъл сам на мястото.

Дейв бил навлязъл не повече от 12 метра в тунела, когато видял светещи жълти очи напред. Те принадлежали на някаква масивна фигура (с височина към 2.70 метра) полускрита в сенките.

Дейв си плюл на петите и щом излязъл от тунела, веднага се метнал в колата си. В това време чул силен металически звън идващ от входа на тунела. Човекът настъпил газта.

След няколко дни Дейв отново дошъл, но този път водел приятели. Всички те влезли в тунела и отново видели светещите очи. Избягали и повече никой не стъпил там.

Остават спекулациите както е било това нещо в тунела. Рептил? Бигфут направил си убежище там? Дух? Демон?

Източник

19 февруари 2018

Черна фигура видяна край Питсбърг

Дългогодишните читатели сигурно са забелязали, че вече рядко публикувам истории взети от Phantom & Monsters. Това е защото взех да имам съмнения относно този сайт. Долният разказ обаче го давам заради черната сянка. Нещо такова бе видяно и от Владо и Б. миналата година (случая Бусманци). Дали тези странни създания са се активизирали и се появяват по-често на всякъде по света?

4 приятелки на моята дъщеря бяха дошли да спят у нас. По някое време едно от момичетата казало, че има чувството, че нещо я гледа. Постепенно и другите момичета започнали да чувстват същото, не знам дали това е било реално или са се "заразили" една от друга. Дъщеря ми погледнала навън. Близо до стълбището към къщата имало тъмна фигура, която започнала да се изкачва по стъпалата. Момичетата много се изплашили и се скрили в банята на етажа.

Аз се събудих около 23:30 от лая на кучето и отидох до банята където заварих децата. Те не ми казаха нищо, защото ги е било страх, че те са ме събудили. Разказаха ми историята на сутринта. Описаха фигурата като напълно черна, със жълти очи и големи нокти. Освен до стълбите, я видели и на двора. Децата са имали и други странни преживявания - завесите са се мърдали, а външната лампа на верандата е светвала и угасвала. Не знам дали всичко това е плод на развинтеното въображение на петокласничките, но бяха наистина много уплашени. Аз самата забелязах на сутринта, че нашата скара на двора е изместена. Момичетата казаха, че са видели нещото да отваря капака ѝ. Едно от момичетата още вечерта се обади на родителите си и те дойдоха да я вземат. После ни каза, че те също да видели тъмната фигура докато се отдалечавали с колата. Дъщеря ми твърди, че е виждала привидения и преди в къщата, особено това на дядо ѝ.

Рисунка направена от момичетата на това, което са видели:


Във връзка с този случай, паранормални изследователи от САЩ са извадили няколко по-стари случая от района. Фигурата много прилича на видяното от полицай миналия август. Месец по-късно и друг човек е видял тъмна сянка. И двата инцидента са сравнително близо до Алистън Парк, мястото където е къщата от гореописаната история.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Прокълната Дибук кутия

18 февруари 2018

Чудовища в тунели и пещери - част VI

Следващата история в поредицата идва от Австрия и е разказана от човек на име Грегор (не е ясно дали това е псевдоним или истинското му име). Toй твърди, че е геолог и живее в град Гмунден.

През май 2011 Грегор изследва тясна пещера в близост до източния бряг на езерото Халсатер. По едно време започва да чува гласове в тъмнината на пещерата, но решава, че му се причува или пък че това е нормален акустичен феномен. Грегор продължил да напредва и стигнал до по-широка част, в която стените били гладки. Наоколо обаче се носела миризма на гнило. Най-странното обаче бил подът - той имал червеникава иридесценция.


Иридесценция - оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл. Наблюдава се често по повърхността на сапунени мехури или по крилете на някои пеперуди.


Когато Грегор насочил фенерчето си към пода, той отново чул гласовете.

"Вече бях изпаднал в ужас и започнах бързо да отстъпвам обратно към по-тясната част на пещерата. След няколко метра си обърнах главата и погледнах обратно в по-широката камера. От ляво бавно се приближаваше жълтеникава светлина. Тя бе следвана от още няколко подобни светлини. Това бяха същества. Направо се парализирах от страх докато те отминаваха надясно. Бяха хуманоиди, но не бяха хора. Бяха с различна височина, но много си приличаха. Това бяха мускулести гущери ходещи на два крака. Съществата носеха тъмни униформи. Имаха дълги опашки, които се развяваха докато ходеха. Ръцете и стъпалата бяха масивни. Създанията си говореха, това бяха гласовете, които бях чул. Приличаше на земен език, но не можех да го разпозная. Общо на брой бяха поне 20 създания."

Източник

17 февруари 2018

Резултати от анкетата относно Бусманци

Затворих анкетата посветена на предстоящото посещение на съмнителната постройка описана в този материал:


Поради спецификата на въпросите, очаквах около 20 човека да попълнят въпросника. Точно толкова го сториха - основно желаещи да се включат в това приключение. Може би аз не бях ясен, че анкетата не е само за записване - можеха да гласуват и хора нежелаещи да идват на това място, просто можеха да си кажат мнението за това какво според тях стои зад въпросния феномен. Имаше и такива гласували, но сравнително малко. Все пак благодаря на всички гласували :) Надявам се през следващия един месец да се свържа със всички желаещи и постепенно да организирам нещата. Имаше и хора, които на единия от въпросите са отговорили, че не искат да се включват, но на другия - да им пиша. Ако просто искат да са информирани относно това как се развива случая, да не се притесняват - смятам да пускам редовни ъпдейти в сайта.

Първият въпрос бе "Какво мислите за цялата история?"

Почти всички вярват в реалността на случая. Едва двама човека посочиха, че вероятно всичко е просто самоизмама, случайности и др. нормални неща. Нито един (поне от гласувалите) не мисли, че това е нечия нарочна измислица.


"Ако смятате историята за истинска, какво мислите е това?"

Учудващо за мен отчетлив превес взе отговорът, че това е дух на починал човек. На второ място остана отговорът "демон". Нещата описани в историята обикновено се приписват като възможности на демоните. Поне ако се вярва на разни езотерични писания, "обикновените" духове нямат такива сили. Предупреждение за тези, които ще идват на експедицията - вероятно всичко ще е една добра разходка, но имайте в предвид, че може да се сблъскаме и с нещо много много опасно.

Радва ме, че има и хора гласували за отговора, че това е нечий таен психотронен експеримент. Това е типичен аномалистичен отговор. Аномалистиката е да вярваш, че има необяснени и странни явления, но да търсиш рационалното. Докато окултния / паранормалния подход повече е склонен да приеме ирационалните обяснения - дух или демон.

Защо никой не гласува, че си имаме работа с извънземни ? :D

Двата отговора със свободен текст:

"Страха на този човек от непознатото го кара да извиква демони - а те се лепят именно на такива хора. Бедният човек е знаел това и е бил вид изсмукан и болен от мизерията, като вид се е предал на въпросния демон и е станал негов слуга. Ако човек седи на тъмно, влажно и мизерно преминават дните му, с липса на питателна храна - човек се поболява и оскотява, тогава го превземат демоните. Демоните се боят от здравите и смели хора и няма да посмеят да се проявят пред тях. Така мисля аз."

"Не ми се връзва нито един от дадените отговори,за духовете знаем че обитават определен периметър най-често мястото дето са починали едва ли ще се добере до интернет,ще звъни и ще излиза от къщата.Демоните в човешка форма едва ли,освен ако не са обсебили някой.3-тия отговор едва ли...4-ти мноооого фантастичен.По-скоро преплитане на светове."



"Бихте ли се включили в проучването на случая?"

8 човека отговарят с "Да", много изявяват желание, но за жалост не са близо (или направо са извън България).


"Ако бихте участвали, кой метод за комуникация, ви устройва най-добре?"

Предпочитаният вариант за комуникация е имейлът.


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Читателска история - полтъргайст в Обеля

16 февруари 2018

Чудовища в тунели и пещери - част V

Следващата история е от 2004 и се е случила на двама човека от Картадж, Мисури. Единият от двамата твърди (в известен НЛО форум), че си карали "атеветата" (ATVs) в масивно подземно хранилище известно в района просто като "Подземието" (“The Underground”). По време на война то може да служи като укритие за 50 000 човека, толкова много тунели и помещения има (част от които са естествени пещери). В момента част от него се ползва като склад от американските военни. Та, двамата юнаци решили да изследват отдалечен район от тази плетеница от подземия. Били изминали вече 8 мили в някакъв тунел, а краят му все още не се виждал. По едно време подминали табела уведомяваща ги, че навлизат във военна територия. Продължили напред, а тунелът станал по-гладък и поддържан. Подът бил павиран като път, по който били нанесени странни символи - двамината дори помислили, че това са графити оставени от други смелчаци дошли преди тях.

Скоро преминали през нещо като "холографска проекция" на стената и се озовали в странна пещера - пътят под краката им изглеждал много стар. Температурата паднала значително, а навсякъде наоколо се усещал мирис на влага.

В този момент двамата забелязали две странни същества на десетина метра от тях - били рептилоподобни хуманоиди. Едното създание било червеникаво на цвят и с височина над 2 метра, а другото бледо (бяло) с ръст около 1.80. Единият от двамата човека надал вик на изненада и по-големият рептил веднага тръгнал към уплашените хора. Двамата "юнаци" настъпили газта на атеветата си в посоката, от която били дошли. Минали през холограмата, но онова продължило да ги гони. Съществото стреляло по тях с някакво устройство и едната от машините спряла. Човекът от блокиралото АТВ се прехвърлил на другото зад гърба на приятеля си.

Този отзад на мотора често се обръщал и по едно време казал на другия да спре, защото и създанието вече не ги гонело. То било спряло пред графитите на пода. Явно това въобще не били графити оставени от други приключенци, а знак за рептила до къде може да продължи. Тримата се гледали около 15 секунди. След това хората продължили към изхода на подземната система, а онова ги гледало докато се изгубят от поглед.

Навън, където отново имало обхват за мобилните телефони, те набрали полицията. От там им казали, че охраната на "Подземието" ще провери случая и затворили. Скоро наистина дошла охраната на комплекса. Гардовете им казали да изчезват по-бързо и да не разказват на никого какво са видели. Двамата така и никога не си възвърнали повреденото ATV.

Източник


15 февруари 2018

Древният символ Свастика

Днес, благодарение на психопата Адолф Хитлер, свастиката се свързва с унищожение, мракобесие и смърт. Не винаги обаче е било така. Древните народи са ползвали този знак дълго преди да се пръкне неуспелият художник (Бел.: предполагам знаете, че Хитлер е имал желание да се изявява в живописта? Като странична забележка - Ердоган пък се е пробвал на млади години да преследва футболна кариера. И той се е провалил и вижте сега какъв диктатор е станал. Случайно повторение на историята или закономерност?).

За индусите и будистите в Азия свастиката е важен символ от няколко хилядолетия. Тя може да се види изобразена на много храмове, но дори и днес често я рисуват върху автобуси, таксита (така както е мания българите да си слагат икони в колата), дори върху кориците на книги - и всичко това няма нищо общо с фашизма. Аз, а предполагам и голяма част от читателите на блога, знам отдавна за древноиндийската свастика, но едва наскоро разбрах, че този символ се е ползвал и при древните гърци, ранните християни, северните народи и др.

Самото име идва от санскрит и може да се преведе като "това което е", "добро битие", "добър късмет". Символът обаче има и други имена освен "свастика". В Китай е наричан "уан". "манджи" в Япония, "тетраскелион" и "тетрагамадион" в древна Елада.

А от къде идва самото визуално представяне на свастиката? Това не е добре обяснено в текста от където превеждам, но съм го чел на други места, а и сам съм стигнал до тази интерпретация - най-първоначалното значение на свастиката е движение, вихър. Древните художници са нямали средства да правят анимации, как тогава да изобразяват движението в статични символи? Вариантът е да слагат такива елементи, които подсказват, че обектът не стои на едно място. Всички знаем как като се движим бързо - бягаме или яздим кон, косата ни се вее назад. Това е неотменим физически закон за инерцията видян още от древните хора. Именно затова върховете на свастиката са пречупени в една и съща посока - те се "веят" всичките обратно на посоката на движение. Долната ранна свастика изобразява някакви сърни или други рогати животни, които се движат в кръг и съответно рогата им са отметнати назад. Ето от там идва самият визуален символ.


Според някои разбирания свастиките могат да са както позитивни така и негативни в зависимост на къде са обърнати. В индуизма "дясноръката" свастика е символ на бога Вишну и на слънцето, докато "ляворъката" е знак на Кали и магията. Двойното значение на един и същи символ е често срещано в древните традиции - друг пример е пентаграмата. Ако върхът ѝ е насочен надолу, тя е .негативна, ако е нагоре, тя е позитивна.


Най-ранната намерена свастика датира от преди невероятните 12 000 години. Тя е изобразена върху фигурка от слонова кост намерена в Украйна.

Следват още примери за използването на свастиката в различни култури и религии.

В будизма тя е символ на успеха и добрия късмет. Свастиката директно е свързана с Буда, смята се, че съдържа неговият ум.

В Рим, по стените на ранни християнски катакомби може да се види изобразена свастика в близост до думите “ZOTIKO ZOTIKO” (живот на живота). Много от прозорците на най-мистериозните скални църкви в Етиопия са във формата на свастика. Свастиката може да се види и на други църкви по света.



В нордическите митове Один е изобразяван като преминаващ през пространството като въртящ се диск или свастика. За древните гърци свастиката е свързвала небесата и земята - насочената нагоре "ръка" е сочила небето, а тази надолу - земята.

Статията в "Ancient Origins" дори твърди, че и индианците Навахо в Северна Америка са използвали свастиката. Тук вече малко се усъмних и може би ще потърся повече доказателства. Даденото изображение по-долу, мисля, че е съвременна рисунка.


Накрая ще завърша с заключението, че има доста ирония в историята на свастиката - как от положителен символ на живота се е превърнала в символ на смъртта. Но май със всичко става така, мисля, че и сами ще се сетите за примери...

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Наистина ли всичко за нас е записано на палмови листа на 5000 години?

14 февруари 2018

Чудовища в тунели и пещери - част IV

В предишната история разказах за видян рептил скрил се в канализационните тунели. Това не е единствената подобна история. Следващият случай е от сравнително скоро - разиграл се е през 2008 в Анахайм, Калифорния. Една жена разхождала кучето си, когато видяла "зеленикаво същество" да я наблюдава през една канализационна решетка. Жената започнала да отстъпва, а съществото започнало да се опитва да излезе навън. Нещата са дори още по-зловещи заради това, че било тъмно. В този момент жената направо побягнала.

Тя скочила в каросерията на един паркиран камион (не се казва къде отишло кучето). Обадила се на приятеля си, който живеел в апартамент на живо. Докато говорела по телефона, още подобни рептилоидни същества започнали да се появяват от канализацията. Те наобиколили камиона и жената започнала да пищи от ужас. Гаджето ѝ дошно бързо. Мъжът носел стик за голф. Размахвайки го и крещейки със всичка сила, той успял да прогони странните създания.

На следващата нощ двойката чула странни неземни писъци, докато си били вкъщи. На сутринта двамата се осмелили да излязат и да проверят наоколо. Отрили труп на някакво животно, което до толкова било обезобразено, че не можело да се познае какво е.

Мястото на което се случва всичко това е интересно и с нещо друго. През 30-те години на ХХ век в Лос Анджелис Таймс е публикуван материал от геолога Дж. Уорен Шуфелт, който разказвал как е попаднал на гъста мрежа от тунели в района. Той вярвал, че те са останали от изгубена цивилизация.

Източник